⁣Превод: Снежана
Резюме: В търсене на отговори, 17-годишната Хару тръгва на дълго пътешествие из страната до града, където през 2011 г. опустошителното цунами е отнесло братчето и родителите й. Това пътешествие отвежда девойката, която все още е депресирана заради загубата си, от Хирошима до Токио, Фукушима и чак до Оцучи, където навремето е бил семейният й дом. По пътя си тя среща други хора, други истории, други животи и други загуби. Пейзажи и лица. Пътуването завършва в средата на градина в пълен разцвет сред белязаните околности на нейния крайбрежен роден град. В нея стои телефонна кабина, която, въпреки че вече не е свързана, се използва за разговор с онези, които не могат да бъдат достигнати по друг начин начин.
Филмът е направен по истинска история. През 2011 г. Итару Сасаки поставя бяла телефонна кабина в градина и в нея - черен телефон, който не е свързан с никакви мрежи. Прави това, защото иска да говори с покойния си братовчед, който умира през 2010 г. Черният телефон и кабина стават известни под името "Kaze no Denwa" /"Телефон на вятъра"/. След земетресението и цунамито в Тохоку през 2011 г. хиляди хора отиват там, за да скърбят за починалите.